Видове цифрова информация и формати за обмен

Как компютърът представя информацията

Всяка информация в компютъра — букви, числа, снимки, звук — се записва като редици от битове. Битът е най-малката единица информация: 0 или 1. Осем бита образуват един байт (B).

Типове цифрова информация

Растерна и векторна графика

• Растерната графика е мрежа от пиксели — точки с цвят. Снимките са растерни (.jpg, .png); при силно увеличение се виждат квадратчета.
• Векторната графика описва формите математически — линии, криви, запълвания (.svg). Увеличава се без загуба на качество, затова е предпочитана за лога и икони.

Формати за съхранение и обмен

Компресия

• Без загуба — данните се „свиват“, но се възстановяват напълно: .png, .zip.
• Със загуба — премахват се детайли, които окото или ухото почти не забелязват: .jpg, .mp3, .mp4. Файлът става в пъти по-малък, но качеството леко намалява.

Формати за обмен на данни

Когато данни пътуват между програми и системи, се използват формати, които всяка програма разбира:

• .csv — таблични данни: всеки ред е запис, стойностите са разделени със запетаи;
• .json — структурирани данни по двойки „ключ: стойност“, основен формат в уеб приложенията;
• .xml — данни, оградени с етикети, подобно на HTML;
• .pdf — документи, които изглеждат еднакво на всяко устройство.

{ "ime": "Ivan", "klas": "8A", "nomer": 12 }

Структурирана, неструктурирана и полуструктурирана информация

Колкото по-структурирана е информацията, толкова по-лесно компютърът я търси, филтрира и обобщава.

Как да избера инструмент

Изборът зависи от типа и обема на информацията:

• свободен текст → текстов редактор (Word, Google Docs);
• числа, изчисления, диаграми → електронна таблица (Excel, Google Sheets);
• снимки и графика → графичен редактор (GIMP, Photopea);
• стотици записи с търсене и филтриране → електронна таблица, а при още по-голям обем — база данни.

Обобщение

• Информацията се записва в битове и байтове; единиците растат по хиляда: KB → MB → GB → TB.
• Типове цифрова информация: текстова, числова, графична (растерна/векторна), аудио и видео.
• Компресията бива без загуба (.png, .zip) и със загуба (.jpg, .mp3).
• За обмен на данни служат .csv, .json и .xml, а за документи с фиксиран изглед — .pdf.
• Информацията е структурирана, неструктурирана или полуструктурирана; инструментът се избира според типа и обема ѝ.

Ключови понятия: бит, байт, растерна и векторна графика, компресия със и без загуба, CSV, JSON, XML, PDF, структурирана/неструктурирана/полуструктурирана информация.

1. Задача 1.От хаос към документ

   Да структурираш и форматираш неподреден текст и да обработиш изображение към него.

   1. Отвори предоставения от преподавателя неформатиран текст (или копирай статия от Уикипедия в нов документ).
   2. Структурирай го със стилове: Heading 1 за заглавието, Heading 2 за подзаглавията — не с ръчно уголемен шрифт.
   3. Форматирай: подравняване, списъци, удебеляване на ключовите думи.
   4. В графичен редактор изрежи и преоразмери подходящо изображение и го вмъкни в документа.
   5. Запази документа като .docx и го експортирай като .pdf; сравни размера и поведението на двата файла.

   Краен резултат: Двата файла — .docx и .pdf.

   ›Насока

   Стиловете не са само за красота — с тях програмата може после да построи автоматично съдържание на документа.

2. Задача 2.Данните говорят

   Да обработиш и визуализираш числови данни в електронна таблица.

   1. Създай таблица с измервания за 7 дни — напр. температури — с колони „Ден“ и „Стойност“.
   2. Изчисли с формули: сума =SUM(), средна стойност =AVERAGE(), най-ниска =MIN() и най-висока =MAX().
   3. Форматирай: удебелен заглавен ред и рамки на таблицата.
   4. Вмъкни диаграма (колонна или линейна) по данните.
   5. Експортирай таблицата като .csv и отвори .csv файла с текстов редактор — виж как изглеждат „суровите“ данни.

   Краен резултат: Файлът с таблицата и диаграмата + експортираният .csv.

   ›Насока

   Диаграма се вмъква, като първо избереш данните и после Insert → Chart.

3. Задача 3.Правилният инструмент

   Да избираш инструмент и формат според типа и обема на информацията и да обосноваваш избора.

   1. Разгледай три задачи: а) списък със 100 книги за търсене и сортиране; б) покана с колаж от снимки; в) отчет за похарчени средства с изчисления.
   2. За всяка определи типа информация (текстова, числова, графична) и дали е структурирана.
   3. Избери инструмент и файлов формат за всяка и обоснови избора си писмено с по 1–2 изречения.
   4. Реализирай съкратен вариант на една от трите задачи с избрания инструмент.
   5. Сравни изборите си с тези на съученик и обсъдете разликите.

   Краен резултат: Таблицата с изборите и обосновките + реализираният пример.

   ›Насока

   Няма един „верен“ инструмент — оценява се обосновката: какъв е типът, обемът и какво ще правим с информацията после.

1. Седмица 13

   Информацията около теб

   Открий примери от своето ежедневие за петте типа цифрова информация.

   1. За всеки тип — текстова, числова, графична, аудио и видео — намери по 2 примера в телефона или компютъра си.
   2. За всеки пример запиши файловия формат или разширението, ако се вижда.
   3. Отбележи кои примери са структурирани (напр. контактите) и кои — не (напр. снимка).

   Носи в час: Таблица с десетте примера, форматите и вида на информацията.

   ›Насока

   Контактите, календарът и списъкът с оценки са структурирани; чатът и снимките — неструктурирани.

2. Седмица 15

   Моята първа статистика

   Събери собствени данни за 5 дни и ги обработи в електронна таблица.

   1. Избери какво да измерваш: време пред екрана, брой крачки или време за домашни.
   2. Записвай стойността всеки ден в таблица — Google Sheets работи и на телефон.
   3. Изчисли с формули сумата и средната стойност и открий деня с най-висока стойност.
   4. Вмъкни диаграма и напиши 1–2 изречения извод от данните си.

   Носи в час: Таблицата с формулите, диаграмата и изводът.

   ›Насока

   Времето пред екрана е в Настройки → Digital Wellbeing (Android) или Screen Time (iPhone).

3. Седмица 17

   Структурирано или не?

   Определи вида на информацията, с която се сблъскваш всеки ден.

   1. Разгледай 5 неща от телефона си: контакт, чат съобщение, снимка, плейлист и имейл (или бележка).
   2. За всяко определи: структурирана, неструктурирана или полуструктурирана информация.
   3. Обоснови всяко решение с по едно изречение.
   4. Напиши 1–2 изречения: защо компютърът търси по-лесно в структурирана информация.

   Носи в час: Списъкът с петте примера, видовете и обосновките.

   ›Насока

   Питай се: има ли ясни полета (име, дата, номер) или е свободно съдържание? Ако е и двете — полуструктурирана.